Всичкият блясък на Злото

Гибелта на света зрееше някъде в сърцето на България, но все още никой не подозираше това. И всички чакаха с надежда и нетърпение пролетта, без да знаят, че тогава ще започне наистина голямата и немислима трагедия. Страшно започна тази 1997 година.

Студ и глад над българската земя.

Последният сняг за живите се стелеше над света и беше кисел на вкус.

И седем милиарда човешки същества, на които им предстоеше просто да умрат, защото от една малка и разкапана балканска държавица щеше да се разрази всеобщата гибел.

София, столицата на мъдростта бе тъмна като око на череп дори в новогодишната нощ. Телевизията по изключение организира петчасово предаване – в останалите дни от седмицата предавателите излъчваха по един час вечер и то по определен график за различните райони на страната.

По същото време Хонолулу се къпеше в океан от електрическа светлина, гирлянди и цветя – това се видя в един кратък репортаж по телевизията, предаден чрез веригата на Си-Ен-Ен.

Калин Вранев посегна към най-близката саксия от цветарника и я запрати с всичка сила в екрана. Прекрасният и цъфтящ Хонолулу и целият Хавайски архипелаг бе унищожен от оглушителната имплозия.

...

Този образен, непоколебим портрет на Злото демонстрира внушителна сила на въображението и желание да се изследват границите на съвременната проза. Нолан Портърфийлд, професор по литература в Югоизточния държавен университет на щата Мисури

Вятър и мъгла! Може ли българин да направи нещо свястно?! Добронамерен глас от Кафенето на писателите